^Към начало
  
  
  

За нас

Основна цел на нашият екип е да отглежда и възпитава най-ценното - децата

Нашата мисия

Да подходим с любов към децата и да се стремим към самостоятелност, чувствителност, отзивчивост към средата и творчество във възпитателния процес.

Каса

Такси се събират
от I-во до 10-то число на месеца.
 
Понеделник и вторник
от 7:00 ч. до 12:00ч.
 
Сряда и четвъртък
от 15:00 до 18:00 ч.

Въвеждащ доклад към форума: „Заедно с любов към децата”

Възпитанието е старо, колкото човечеството. Затова вечният въпрос: „Правилно ли обичаме децата?” тревожи непрекъснато душите на родители и учители от Древността та до днес.Някои модерни автори са на мнение, че е достатъчно детето да получи домашно образование.

Да,у дома детето може да се ограмоти успешно ,да се научи да мисли и твори, да чете и да пише даже на няколко езика, но то ще си остане завинаги самотно и дистанцирано от социалната среда на връстниците и на другите хора.А срещата с тях ще го обогатява и вълнува през целия му живот. Във века на компютърните технологии и информационното пресищане детето може да се потопи в морето от развиващи взаимоотношения, единствено и само в детската група. Там то ще порасне като равно с равни.Никой възрастен не може да му даде онова богатство от взаимоотношения с други деца на неговата възраст, колкото да опитва и въпреки обичта си към него,особено сега в малките и непълни семейства.52% от децата се отглеждат в непълни семейства, а 12 % – общуват с родителите си от разстояние чрез скайп / Статистиката е изнесена от Янка Такева/.И тук именно възникват противоречия, понеже детската градина не може да замени семейството. Напоследък някои недоброжелателни журналисти и неправителствени организации некоректно се опитват да скарат цялото българско учителство с родителите, с които ние имаме традиционно добри взаимоотношения.На това предизвикателство на времето ,днес ние отговаряме с обич към вашите, наши деца, родители, отговаряме с вдъхновение и творчески постижения! За нас, детските учители ,няма бивши възпитаници!Те остават наши деца до края на живота ни. Несъмнено ние – учители и родители играем в един отбор и името на децата!Единството в обичта и посланията на всички възрастни, отговорни за развитието на децата е само част от пътя към детските души.Правилната социализация и успешното израстване на малкия човек са съвместен проект на родители, учители и служители в детската градина, който трябва да се реализира с взаимно уважение и респект!Дали обичаме правилно, как да обичаме правилно и с какви инструменти да въоръжим детето при самостоятелното му опознаване на света и при срещите му с другите – това са все въпроси, на които днес макар да не успеем да отговорим напълно ,поне можем да си зададем и да помислим заедно върху тях.Според една африканска поговорка: ”Възпитанието на детето е работа на цялото племе”.Ето защо ние учители и родители сме в едни отбор. Заедно имаме едни и същи цели :1.Да опазим здравето и живота на нашите деца; 2.Така да ги възпитаме и образоваме ,че от тях да израснат уравновесени, обичани, щастливи, креативни и успешни хора, мечтатели и съзидатели на новия живот; 3.Да им дадем нужните инструменти за самостоятелно опознаване и изследване на околния свят; 5.Да подготвим децата за срещата им с другите хора, като заедно развием у тях емоционална интелигентност и комуникативни и социални умения да живеят в групи от хора.Целият живот на човека протича чрез участието му в различни групи.Първата група , а и първото училище за малкото дете е неговото семейство.Именно тук то придобива първоначален опит за всичко, включително и за това да създава взаимоотношения с околните.Затова родителят е първият учител за детето, а според някое автори и най-добрият учител /Хорхе Букай,12; Масару Ибука /. Във възрастта от нула до три години в повечето случаи децата принадлежат само на своите родители. Масару Ибука, новатор в обучението на малки деца и автор на книгата „Всичко се решава преди детската градина“ настоява, че някои човешки умения е невъзможно да бъдат развити, ако не са били усвоени още в невръстна възраст. Тогава малките поглъщат нови знания, без големи усилия /Масару Ибука/.Мозъчните вълни при децата са по-бавни и затова живеят в настоящия момент.Децата не притежават съзнателния ум на възрастните ,който казва : ”Това е много трудно”.Те са като отворена книга, която с лекота поема нова информация. Затова развитието им може да се забави или ускори в зависимост от думите на родителите си и на другите хора :” Ти си прекрасен”, „Ти си специален”, „Ти си провал”./Андрю Матюс,1/.Детето се ражда с безкраен потенциал за развитие. Никое човешко същество не се ражда гениално или глупаво. Но стимулирането на мозъчните клетки между раждането и третата година се оказва решаващо за неговото бъдеще . При новородените преобладаващата част от мозъчните вериги все още не са „оперативни”. Децата се научават най-бързо да правят свръзки в периода между раждането и третата година. В хода на тяхното развитие капацитетът на мозъка на тригодишна възраст нараства до 80%.На четири години вече се развиват и челните лобове. Ето защо всичко се решава преди детската градина.Затова много автори /Масару Ибука; С.Петрова,10/ препоръчват във възрастта от раждането до три години детето да чува тиха нежна музика и да му се чете, поне по половин час на ден дори когато е малко .Четенето особено на български приказки, толкова добронамерени, събрали мъдростта и вярата в доброто на българина, развива мозъка на детето и то усвоява говора по-рано.Напоследък българските деца проговарят по-късно именно ,защото родителите общуват словесно с тях много по-малко в сравнение с времето преди навлизането на компютърните технологии.Статистиката показва ,че родителите общуват с децата средно шест минути на ден.От друга страна, дори на една година детето може да се справи с електронните играчки – телефони, таблети, лаптопи, но на кого е нужно това, щом то губи живата връзка с околните /50 от децата на 7 години имат профили в социалните мрежи/.Лошото поведение на малчуганите Андрю Матюс, /1/ обяснява с подсъзнанието.Ако едно четири годишно хлапе играе на воля компютърни игри , в които се рита,удря и ругае и гледа филми със същото съдържание от него ще израсте лош човек.”Детето не притежава съзнателния ум на възрастния, за да разграничи приемливото във филмите от неприемливото в реалния живот.Това поведение е просто изкопирано,заснето.Подсъзнателният ум не спори.Той приема за достоверна всяка информация”/А.Матюс/.Във възрастта до три години от голямо значение са позитивните послания , за които пише Джон Кехоу в книгата си „Подсъзнанието може всичко”.Той препоръчва вместо да кажем на детето „Не тичай!”, да отправим посланието: „Върви бавно!”.Според него детето не чува думичката „НЕ” , а само последната дума „тичай” и затова започва да бяга още по-бързо.Получава се обратен ефект.От друга страна трябва да се караме не на детето,а на лошата постъпка и да приучваме малкото към правила, за да разбере, че като всички хора има права, но и задължения.Ако не предизвикваме страх у детето от животните и то започне да им съчувства ,тогава ще обикне всички живи същества, така както може да обича само едно дете.Развитието на емпатия е съществена особеност на емоционалната интелигентност,чието разгръщане започва още от най-ранно детство. „Емоционалната интелигентност е способността да се идентифицират и да се управляват емоциите – собствените и на другите хора /http://www.danybon.com/ .Една от най-важните задачи на семейството, а и по-късно на детската градина е детето да идентифицира и да назовава своите чувства – „Тъжен съм”, „Гневен съм”, „Радостен съм”, което е един от начините за справяне с негативните чувства. За ускоряване процеса на разпознаване на собствените и чужди емоции някои автори /В.Бъчварова, 6/ препоръчват, детето да ги открива на картинки, да ги нарисува или да ги имитира, защото отричането или отбягването на емоциите не им помагат да изчезнат, нито отслабва влиянието им върху детето.Освен назоваването на собствените емоции ,вместо действия, съществуват различни начини за контролирането им, на които родителят е длъжен да научи детето още в ранно детство: помощ от друг за разрешаване на проблема, споделяне с възрастен, поемане дълбоко на въздух; разказ за своите чувства, броене до 10 преди да предприемане на друго действие; напускане на ситуацията; прегръдка. В своята теория на избора Уилям Гласър /11/ пък акцентира върху ролята на избора за децата.Когато детето е информирано от родителите за последствията от действията си ,тогава то може да избира, нищо,че понякога ще греши.Това не е страшно. Родителите не бива да се отказват от отговорностите си, но трябва да познават принципите и границите на междуличностното общуване. Главно правило на теорията на избора при възпитанието на децата е следното: За да израстнат децата като щастливи, успяващи в живота хора и винаги да съхранят близостта си с родителите, никога да не се прилага като възпитателна мярка нещо,което би накърнило доверието между родители и деца. Критиката, заплахите, натякването, униженията, прекалено строгите наказания, подмамването с подаръци, купуването на детската любов и връщането към минал провал на детето,всичко това е разрушително за връзката с детето,така и за неговото самочувствие и увереност в собствените сили. Връзката с него е по-важна от желанието на възрастните винаги да бъдем прави. Обичта към детето никога не се обвързва с изпълняването на каквито и да било условия,или спазването на някакъв тип поведение от негова страна.Детето трябва да чувства, че го обичат независимо от грешните постъпки. Откритият разговор и внимателно изслушване, изказване на мнение и несъгласие, с онова ,което се готви да направи ,предлагането на съвет ,без да се натрапваме готово решение е верният път към сърцето на детето.
Преди детската градина ,за да се приспособи по-бързо към новата среда, детето е необходимо да разполага с определен набор от комуникативни и социални умения: да спи и да се храни по едно и също време , като използва прибори, да се облича и съблича с помощта на възрастния, да съобщава за нуждите си, да може да говори, да има положително отношение към детската градина.И тук ролята на родителя е решаваща.Ако детето вижда майка си разтроена, когато го води за първи път в детската градина,то ще мисли,че го изпращат на лошо място и ще се страхува.Често по улиците чуваме репликата: ”Ако не ме слушаш, ще те отведа в детската градина” – и детето възприема това място като наказание.Извинението към детето, когато ние възрастните сме сгрешили, добрата дума и дори безмълвната прегръдка заздравяват връзката между родителите и децата.Ако сме успели да я създадем,тя остава за цял живот.Как да създадем топла връзка с детето си?Отговорът е много прост – като го включваме в достъпни съвместни дейности с останалите членове на фамилията: пазаруване, готвене с мама, подреждане, сервиране, ремонт с тате , настолни игри, излети ,разходки ,посещения на музеи, кина, театри и др.Така детето активно се включва в семейния живот и се чувства важна част от него.Традиционното образование съчетава моменти на строгост и толерантност./Исару Ибука/.Малкият човек подражава не на това, което му казваме, а на това, което му показваме /Мадлен Алгафари, В.Прудей, Йеспер Юл/.Детето вярва на всичко, което чува от възрастните за себе си.Ако му казваме,че е глупаво,то се държи като глупаво.Ако стимулираме и подкрепяме дори и най-малкото постижение, то е уверено в себе си и расте щастливо.Единственият начин да го научим да обича себе си , другите и света около него е като непрекъснато показваме,че то е ценно за нас, като го галим, целуваме, прегръщаме.Една прегръдка, дошла навреме , е ясен признак за детето,че е закриляно и обичано.Топлата връзка между родителите и детето е от решаващо значение то да се чувства важна част от семейството. Основен регулатор на поведението и едновременно ориентир за детето е личният пример на родителите.Затова ако едно дете бъде отглеждано в среда, изначално враждебна на неговите нужди, то никога няма да се развие по задоволителен начин.При агресивна семейна среда, детето възпроизвежда агресията и в детската група и я закрепва в характера си на възрастен човек.Силовият родител, привърженик на прекалено строгите методи и физически наказания не е силен родител/М.Алгафари/. Въпреки че живеем в ХХ! век статистиката сочи, че 68% от родителите /М.Алгафари/ организират домашното възпитание на принципа : наложително е да набием детето, преди да го изпратим за вода, за да не счупи стомните, понеже после и да го бием, вече няма смисъл.То няма права и трябва да си знае мястото.Но, когато родителят посяга на детето, то няма време да осмисли грешката си.От друга страна се обърква, защото бащата е неговият кумир и закрилник, а в този момент му се иска да избяга от него. /М.Алгафари/.Тъй като се чувства необичано, не може да изгради съпричастност нито към своето семейство, нито после към предучилищната група .В детската градина деца , свикнали да ги удрят у дома, очакват и учителят да реагира по същия начин, както таткото.Те стават страхливи и подтиснати, или агресивни към другите в групата. Престават да откликват на каквито и да било стимули от страна на учителя, защото се объркват от различията в поведението на възрастните у дома и в детската градина в аналогични ситуации.Затова е от такова голямо значение единството в изискванията и отношенията на родители и учители към детето в къщи и в детската градина.Някои семейства мислят, че се придържат към свободното възпитание, а всъщност прехвърлят цялата отговорност за образованието и развитието на детето върху педагозите от детската градина.Такива неангажирани семейства оставят детето само на себе си, без контрол и ограничения, но и без топлина и подкрепа.Практически то не участва в семейния живот на възрастните.Това,което родителите се стремят да осигурят на малкия човек са пари, храна, дрехи и играчки, с които децата не се заиграват задълго.А детската привързаност не се купува.Играейки сами, те не могат задълго да се съсредоточат върху играта, често чупят вещи и правят безброй бели, с надеждата някой да им обърне внимание и да се почувстват значими.Така се създават хиперактивни деца с дефицит на вниманието.През последните 15 години техният брой се е увеличил с 43 % според В. Прудей / 5/.В детската градина те трудно се приспособяват към новите изисквания и неефективно се включват в образователния процес. Благодарение на родителите си и въпреки усилията на учителите, те създават много грижи както на семейството,така и на учителите.Без родителски пример, без дневен режим, без редуване на различни дейности, без правила, но и без права, те остават необичани и необичащи, безотговорни и несоциални за цял живот. После винаги изпитват трудности в създаването и съхраняването на взаимоотношения с другите хора . Никога не развиват чувство за съпричастност към групите,в които попадат. Чувстват като чужди сред своите.
Други родители са привърженици на либералното възпитание.Детството е време само за удоволствия и мама и татко правят всичко вместо малчуганите .Но, според Елберд Хубард ,”когато родителите правят твърде много за децата си, децата няма да направят много за себе си”. Ръководен принцип на либералните семейства е удовлетворяването преди всичко на желанията, а не на нуждите и на основните потребности на детето. То получава всичко, което поиска веднага, а психолозите препоръчват, че отлагането на удовлетворението развива уравновесеност и търпение у малкия човек .Либералните майки се чувстват длъжни непрекъснато да забавляват децата си поради това често прибягват до услугите на електронните детегледачки – телевизия, таблети, телефони.С тях децата се занимават навсякъде :в колата, в мола, в парка.Така не им остава време да поскучаят и сами да проявят творчество в откриването на интересни за тях игри./М.Алгафари, В. Прудей/.Майчината любов задушава всеки порив на детето към самостоятелност и инициатива. Майката го облича, храни и бди над него непрекъснато да не би някой да му направи забележка, когато греши.За нея детето винаги има право и то диктува правилата в семейството, а и навън.Родителите не му вменяват никакви задължения, водени от мисълта, че то е малко и ,когато порасне само ще научи кое е правилно и кое не.Детето се храни , ляга и играе ,когато си иска и до което време поиска.Пред децата не се поставят никакви ограничения.Всяка детска прищявка се задоволява веднага на мига.Родителите искат децата им да ги приемат като техни приятели. А детето в предучилищна възраст поради малкия си опит, има нужда не от приятел / такъв то ще намери в детската градина/ ,а от родител, който да осветява пътя му и на когото да прилича.От друга страна либералните родители в стремежа си да контролират всяка стъпка на детето си ,за да предотвратят малките провали в детския живот, неволно лишават детето от възможността да се учи от своите грешки.Така се създава един малък безотговорен деспот, който никога няма да се грижи, уважава и обича никого,освен себе си, включително и своите родители, когато остареят. Децата от либералните семейства ядат само това, което харесват , често снаксове, чипсове и други вредни храни. Една част от тях ,макар и трудно в детската градина успяват да свикнат с изискванията на средата и подражавайки на другите деца в групата ,започват да се хранят, обличат и самообслужват сами. Включват се с удоволствие и активно в образователния процес и социалния живот на предучилищната група.Тук те се ръководят от добрите примери на учителките и другите деца.Въпреки, протестите на децата, че вече са пораснали, майките им обаче продължават да ги обличат и да им помагат, когато си ги взимат от детската градина и непременно държат да им носят раниците по пътя. Много често те са изненадани,че детето в детската градина е тихо, съсредоточено и любознателно, за разлика от вкъщи, където е неудържимо и обръща къщата наопъки. Други деца от либерални семейства обаче трудно се адаптират към условията и изискванията на детската градина.Понеже не са приучени към разнообразно меню, когато ги водят сутрин, техните майки заявяват: „ Госпожо, той няма да яде /или няма да спи, респективно няма да пише/, иначе не иска да идва на детска градина”.И тук възниква въпросът: „Кой правилно обича детето?” – прекомерно грижовната майка, която ,за да е спокойна непрекъснато контролира процеса на израстване на детето и като му угажда във всичко, неволно го лишава от здравословна храна , от следобеден сън и самостоятелност, или учителката, която настоява то да се храни, спи ,играе и да се обучава по едно и също време и заедно с другите деца, тоест да живее в съгласие с традиционните за детската градина дневен режим и организация на дейността.Ако детето привикне към права, но и към някои ограничения и правила в семейството, то ще расте щастливо и успешно и в предучилищната група.Ето защо синхронът в изискванията на родители и учители към децата е от такова голямо значение.Детската градина се придържа към принципите на традиционното българско образование .Тук децата се включват активно в изграждането на правила на поведение и взаимодействие.Тъй като не могат да пишат и да четат, те могат да ги нарисуват :”Ние не се бием, а се обичаме”, „Когато имаме проблем,съобщаваме на възрастния”,”По време на следобедния сън, не пречим на другите да почиват” и т.н.Редица специалисти и учени обосновават необходимостта от правила при възпитанието на детето/Дрейкъс; Хорхе Букай,12; Й.Юл,/.Каквото и да правим ние учителите все пак семейството винаги си остава „трамплин, на който в даден момент децата трябва да застанат и да скочат в морето на живота”./12/ успешното отделяне от трамплина е възможно, ако трамплинът е здрав, семейната връзка – устойчива, двойката е стабилна. Този трамплин се поддържа от четири важни стълба:
Първият стълб е любовта – дете, което не се е чувствало обичано от родителите си, много трудно ще успее да обикне себе си, а също и другите хора. Вторият стълб е уважението. Ако в семейството е липсвало самоуважение, ако родителите са се смятали за малоценни, тогава детето също се чувства малоценно. Третият стълб са правилата.Правилата се необходими – с единственото условие те да не са закостенели, а да са гъвкави, еластични, оспорими, опровержими и да подлежат на договорка.Правилата са необходимата рамка за сигурност и предвидимост, необходима за развитието на детето. Последният четвърти стълб е общуването. Искреното и постоянно общуване е необходимо условие , за да бъде скокът успешен. Основният начин на общуване започва с въпросите ,зададени искрено : „Как си?”,”Как мина денят ти?”, „Искаш ли да поговорим?” Върху този стълб, общуването, единствено върху него бихме могли да поправим останалите – любовта, самоуважението и правилата.Любов, уважение, правила и общуване : от този трамплин детето се отправя към живота си, за да извърви първо пътя на самозависимостта, а после пътя на срещата с другите. Много специалисти и учени поддържат мнението за нуждата от правила в семейството и детската градина. Правата и задълженията са неотменна част от любовта към детето, ако искаме да израсне като отговорен човек и да го подготвим успешно за среща с „другите”, които ще дойдат в живота му.От друга страна „съвместното виждане на семейството” е по-широко и пълно в сравнение с мнението на всеки отделен член на фамилията.Именно то е залегнало в методиката на американския семеен психолог Дрейкъс, наречена „семеен съвет”.Главната цел на подобен съвет е да попълни дефицита на общуване – основна причина за конфликтите в семейството. Обсъжда се всичко,което е свързано със семейството :колко време да се гледа телевизия, кой да почиства дома, кога да се прибират децата, семейни разходи, пикници и др.Може да се обсъди въпросът за съвместните дейности на детето с родителите. Децата могат да излагат своите проблеми: трябва ли да заключват стаята си, домашния любимец, проблеми в детската градина и др. В семейния съвет участват всички членове на семейството, живеещи под един покрив /в това число дядо, баба и малките деца/. Отсъстващият следва решенията, които бъдат взети. Семейното събиране не решава всички проблеми, но сплотява семейството. Целта на семейния съвет е подобряване на взаимоотношенията и общуването. Дрейкъс препоръчва да не се злоупотребява с гласуването на базата на повечето гласове-консенсусът е най-приемлив. Да не се осмиват конкретни идеи –можете да се надсмивате над недостатъците, в това число и над своите, но не и над хората.Така децата да се научат да изразяват своите чувства, но и да уважават другите. Затова е важно не само да се дискутира, но и да се разбере гледната точка на другия. Семейният съвет дава чувство за самоценност – много важно качество, което може да се култивира само в семейството. Редовното участие на децата в семейния съвет е добра подготовка за живота.У тях се развива усещане за социално равноправие –те разбират ,че макар и да са още малки,гласът им е също така важен, както и мнението на другите.Децата виждат как възрастните уважават чуждото мнение, как семейният свят се управлява не от властта и силата, а от равенството и справедливостта. От друга страна семейният съвет има решаваща роля за развитието у детето на комуникативни и социални умения, които който опит остава безценен през целия живот на човека .В своята книга „Изключителните” канадският социолог Малкълм Гладуел разказва историята на един човек – бияч в затвора, който често печели пари от телевизионни игри от типа: „Стани богат”,благодарение именно на високият си коефициент на интелигентност – 149.Той произхожда от бедно семейство с много деца и самотна вечно заета и отсъстваща от дома майка.На този човек не му се налага да ходи на училище всеки ден, а само по няколко дни в срока, когато без всякакви затруднения поглъща целия материал и се явява на изпити.Въпреки това поради недостатъчна наличност на социални и комуникативни умения, той не завършва висше образование. Просто не успява да убеди преподавателите да му преместят семинарите от сутринта след обяд понеже пътува с кола до университета и редовно закъснява.Ние ,българите имаме богат опит в семейните събирания на родители, деца, баби и дядовци около масата и обсъждане на възникналите проблеми, без да знаем, че всичко това се нарича „семеен съвет”.Без да подозира за съществуването на Дрейкъс и неговата теория, баща ми подлагаше всичко на обсъждане у дома.Ако се върнем още по-назад към древните традиции на българите, ще установим, че отдавна българските фамилии обсъждат всичко, там край софрата, където си разпределят работата за утре, вземат общи решения относно предстоящи годежи, венчавки, кръщенета, празници. Всеки ,независимо млад ,или стар разказва и научава по нещо ново от другия.При това традициите успешно регулират поведението на членовете на семейството и играят ролята на правила.Никой не сяда на вечеря без главата на семейството. Присъстват всички освен болните и тези, които са на път.Така семейството възпитава своите деца и ги подготвя за срещата с другите хора. И понеже между родители и учители има много повече общи неща, отколкото различия, този модел на общуване е приложим и в детската градина.Преди родителските срещи родителите на децата могат да запишат въпросите, които ги интересуват ,за да бъдат включени в дискусията с учителите.Детската градина и семейството носят споделена отговорност за децата.Те са двете равноправни страни на единния процес на образование на малчуганите. Още в детската група децата решават в екип различни задачи и всяко от тях има право мнението му да бъде чуто и взето предвид.Според мен с такава цел се създадоха и обществените съвети към образователните учреждения.Тяхната роля е не толкова икономическа, колкото да се сплотят родители, учители и деца и да се осигури единодействие на всички участници в общуването и социалното взаимодействие в системата.Какво обединява добрите родители и учители?Това е топлата връзка с детето.Съществуват два вида добри учители: тези, за които учителството е професия и те преподават, за да получат заплата и другите, за които учителството е призвание.Първата група педагози са изключителни педанти и дисциплинирани перфекционисти.Те преподават учебният материал прецизно и стриктно ,съгласно всички изисквания на учебния план и програмата на детската градина и въпреки това не получават очакваните резултати.Децата не ги слушат и не внимават по време на образователните ситуации, понеже „ просто не учат от хора, които не харесват”/Leadership.bg, Рита Пиърсън/.Тези учители изпитват страх от нововъведения.Никога не признават грешките си и при никакви обстоятелства не биха се извинили на децата.Тези учители винаги се чувстват длъжни всеки ден да информират родителите за постъпките на децата и неефективното им участие в образователния процес .Ето защо понякога се получават конфликти между родителите и тях .Втората категория учители не се придържат стриктно към образователното съдържание за деня, което предстои децата да усвоят, те с удоволствие отговарят на детските въпроси и даже някой спонтанен въпрос преобразява изцяло предварително замисленото от учителя и беседата взема съвсем нова посока. Непрекъснато, внасят хумор и настроение при общуването си с малките.Те обичат както самия образователен процес, така и децата от групата.Тези учители компютъризират учебния процес, непрекъснато експериментират с нови средства и методи и докато учат децата, сами се учат от тях.Извън програмата говорят с децата за всички неща от живота.За тях няма теми „табу”, така както няма и лоши деца, понеже са успели да създадат топла връзка с малките палавници.Децата им вярват, обичат ги и с интерес се включват в образователните ситуации.Тези учители никога не прегряват професионално и никога не натоварват изморените родители с излишна информация, не се оплакват, освен когато с поведението си детето е застрашило своя живот, или живота и здравето на някой друг.Когато говорят с родителите ,учителите винаги акцентират върху доброто и постиженията на детето и след това споделят нещо обезпокояващо в развитието на малчугана ,ако това е наложително . Така се създават топли отношения на учителите и родителите, заздравява се доверието между тях и се подобрява емоционалния конфорт на всички участници в общуването :деца, родители и учители.Така всички възрастни и деца сплотяват своите усилия в една обща цел – образованието, което става съвместен проект на родители и учители, реализизран с взаимно уважение и респект!Уважаеми родители, начинът на общуване на възрастните е онзи пример за децата,който те ще следват през целия си живот, като го превърнат в свой собствен опит.От нас учители и родители зависи никога да не поставяме детето в ситуацията на разведеното семейство и спорейки нетактично да принуждаваме децата да вземат нечия страна!Децата могат много да обичат и те обичат безусловно както родителите си, така и своите учители.Споделената отговорност и позитивното общуване между възрастните е най-прекият път към сърцата на децата !

-р Антоанина Николова Чернева, председател на РК на БНК – ОМЕП, Перник и главен учител в ДГ №11 „Знаме на мира”, Перник

Л И Т Е Р А Т У Р А
1. Андрю Матюс/. Как работи животът.изд.Гнездото”,2016,София/.;
2. Бет Люис. Най-добрите учители, които познавам издателство „Паисий Хилендарски” http://cleverbook.net/b…/nay-dobrite-uchiteli-koito-poznavam;4
3. Веселин Василев, Румен Стаматов. Психологическите основи на алтруизма и емпатията. Психология;
4.Виктория Прудей. Безмълвната опасност, която заплашва съвременните деца, uchiteli.bg: www.webstage.bg;
5. Виктория Прудей. Децата се нуждаят от ограничения,за да растат щастливи – uchiteli.bg: www.webstage.bg;
През последните 15 години с 43% се е увеличил броят на децата със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност.;
6. Виктория Бъчварова .Емоции и разпознаване на емоциите ,Сайт „Новите родители” /Център за приобщаващо образование/;
7. Йеспер Юл.За близостта,уважението и границите между родители и деца http://espirited.com Източник: https://www.diana.bg/jesper-yul-za-blizostta-uvazhenieto-i-granitsite-mezhdu-roditeli-i-detsa/;
8. Рита Пиърсън ,Leadership.bg –Български портал за лидерство и личностно развитие ;
9. Робин Берман .Детето има право на всякакви чувства,но не и на всякакво поведение http://www.obekti.bg/chovek/deteto-ima-pravo-na-vsyakakvi-chuvstva-no-ne-i-na-vsyakakvo-povedenie;
10. Соня Петрова .За бебетата и малките деца :словото – мощен създател на връзки в мозъка, uchiteli.bg: www.webstage.bg;
За необходимостта да се чете
11. Хорхе Букай.Пътят на срещите,изд.”Хермес”, Boucay.com;
12. Уилям Гласър .Теория на избора, Издателство “Кръгозор” kragozor.kom ;

Copyright © 2019. 11 ДГ "Знаме на мира" Перник Всички права запазени!.